Акад.Хаджийски: Книгата на акад. Сгурев представлява нов негов поглед върху понятието неопределеност
Академик
01.06.2023 година,
София
ПОСЛЕСЛОВ
Ръкописът на тази непредвидена за мен книга ме върна към далечни мемоари, евентуално с половинвековна отминалост. При първото ми посещаване в скромния кабинет на създателя в постройката на комплекса на Българска академия на науките от стената ме гледаха концентрирано два непознати портрета. Единият се оказа на огромния съветски математик и експерт по доктрина на вероятностите и математическа статистика акад. Ю. В. Линник. Това не ме изненада, тъй като изцяло съответстваше на трайните научни ползи и изследователската процедура на домакина в региона на стохастичните способи за моделиране и взимане на решения в комплицирани системи, на марковските процеси с друга степен на яснота и на дискретно отнасяне на графови и йерархични структури. От другата снимка обаче ме гледаше изцяло чужд облик. Силно ме впечатли особеното поклонение, респект и въодушевление, с което моят хазаин ми разказваше за разнообразни страни от личността на Омар Хайям – незабравим персийски академик, мъдрец, математик, астроном и стихотворец, живял и творил преди повече от седем века. Бях изключително сюрпризиран от откровеното удивление на моя хазаин от поетичното завещание на Омар Хайям, осъществено в непозната тогава за мен форма на рубаи. Тези две забележителни персони участваха безмълвно на многочислените ни следващи диалози, които бяха най-вече професионално насочени и тематично се меняха във времето, следвайки развиването на интересуващите ни научни области.
Обсъждахме настоящи проблеми от областите на изкуствения разсъдък, където нашият хазаин беше сред пионерите в България, на актуалните алгоритми в проучване на интервенциите, вървяха неизбежните ни полемики на тематика „ не всичко е логичност “.
Личността на Омар Хайям, който по това време беше малко прочут у нас, и изключително неизмеримо възторжената реакция на моя нормално въздържан хазаин породиха у мен закономерно любознание и аз последователно се срещнах с налични тогава преводи на неговото поетично творчество. Без да се трансформира в разпален фен на Омар Хайям, аз последователно навлязох в неговото философско, естетическо и житейско виждане за света, в прочувствената му сензитивност, в менторската му решителност, в богатата му асоциативност, изненадващите метафори, съпоставения, догадки, в необикновената недоизказаност, в странната композиция от песимизъм и оптимизъм, на хедонизъм и надълбоко съзерцание. В нашето многогодишно другарство с акад. Сгурев рядко сме дискутирали творчеството на Омар Хайям. За мен това си остана единствено един дребен персонален епизод в опита ми да си изградя по-широко разбиране за невероятното разнообразие на поезията като значителен инструмент за изложение на човешката психика.
Последният му необикновен ръкопис обаче демонстрира, че за акад. Сгурев – този постоянно прочувствено овладян академик, увлечението по Омар Хайям и неговите рубаи напълно не е епизод и краткотрайно въодушевление, а е дълготраен претекст за личното автентично творчество в продължение на целия му живот. И това закономерно поражда няколко въпроса: „ Защо рубаите са дълготраен обект на вниманието и многогодишните креативен старания на акад. Сгурев? Защо той ни разкрива съкровени страни от личната си психика? Защо те се появиха чак в този момент? “.
За мен отговорът на тези въпроси се крие в решимостта на създателя в годините на креативната си зряла възраст и големия си житейски опит да показа светоусещането на актуалния образован човек в пределно компактна и информативна форма посредством синтез на разсъждения, несигурност и страст, употребявайки близка до формалната логичност логическа конструкция с богати поетични изобразителни благоприятни условия. Разбира се, с осъществяване в традицията на поезията на Омар Хайям, само че и с ясното схващане, че има какво ново да се показа с читателя по безконечните и нови проблеми на човешката психика и съществуване предвид на историческата отдалеченост, актуалното светоусещане, акценти и нюанси.
Областите на размисли в този синтез могат да се групират в няколко клъстера. Те включват както наложителните за всеки интелектуалец проблеми от екзистенциален темперамент като: метафизичен прозрения, смисъла на живота, превратностите на ориста, цената на триумфа, песимизъм и оптимизъм, публичните нрави, по този начин и по-лични претекстове: вътрешните несъгласия, подозрения и съмнения, мемоари, самооценки, лирични настроения, ориста на близки хора. Ако тематичната карта на размишленията се прегледа като когнитивен граф на няколко равнища, вижда се, че е допустимо да се образува обстойно комбинаторно голям брой от корелирани подклъстери, които могат да зародят и да се осмислят самостоятелно у всеки четец. По подобен метод към дедуктивната и смислова природа на обособените рубаи създателят ни подканва и към индуктивни систематизирания сред концептите с друго равнище на абстракция. Така философското осмисляне на самостоятелно генериращите се смислови разрези под формата на когнитивни подклъстери доста се задълбочава и поражда самостоятелни асоциации и разширения у читателя.
Книгата на акад. Сгурев съставлява нов негов взор върху понятието несигурност. От една страна, като водещ академик той е разгласил величествен брой проучвания в изконния дух на науката – понижаване на неопределеността на познанието ни в третираните от него области на друг вид логичност в дискретните структури. От друга страна, в своите рубаи създателят оставя за читателя обстойно пространство на несигурност, което да добави със личните си съждения и страсти. Характерното тук е, че създателят ловко вкарва избрана устременост на подсказаната несигурност, с което приканва читателя да даде полет на личната си психика. Това прекосяване от неограничената несигурност към насочващи „ меки “ ограничавания се оказва извънредно дейно за построяването на мост на доверие сред читателя и създателя както във връзка с подтекста, по този начин и изключително във връзка с поражданите страсти. Финият баланс сред разумната изисканост (малка неопределеност), философската информираност (умерена неопределеност) и прочувствената независимост (голяма неопределеност) основава предпоставки за особена лекост и за нахлуване в персоналния свят на създателя.
Избраната още преди десетилетия от акад. Сгурев поетична форма рубаи не е инцидентно скимване или артистичен каприз. Той постоянно е търсел в научното си творчество акуратност, централизация и изясненост. В показаната книга, в логичен издържаната форма на рубаи създателят намира огромни изобразителни благоприятни условия в прехода от предпоставките към съжденията и заключенията. Рубаите в интерпретациите на създателя не са догматична форма на силогизма „ предпоставки – съждения – резултат “.
Акад. Сгурев намира безапелационна семантика, която да свърже предикатите с задоволително мощно корелирани изходни съждения, а не безусловно с твърдо звучащи безапелационни заключения. По този метод той е съумял да откри метод в границите на общоприетата форма на рубаи да показа личната си психика, реактивност и страст. Тук в неявна форма се проектират житейският опит и натрупванията на създателя под формата на условни вероятности, в които участва духът на времето, актуалната чуствителност и прочувствената просветеност. В признатата от него модерна форма на рубаи, релативно слабите ограничаващи рамки, в които той се движи, наподобява да е най-близо до идеала му за смисленост, поредност и многостранност на истината, сбитост на израза и блян за оставяне на гласовит прочувствен белег в съзнанието на читателя, които да се получават по натурален метод.
Както семантично, по този начин и прочувствено рубаите на акад. Сгурев имат необятен смислов обсег и огромна мощ на въздействието. В огромна степен това се дължи на възприетата по-гъвкава форма на рубаите, което разрешава на създателя да обогати изобразителната мощ на своите четиристишия. В подбраната извадка от рубаи се употребяват логичен релации на разнообразни равнища на абстракция – наред с фундаментални понятия и същности се третират и по-ниско ситуирани йерархични съставни елементи от съответните таксонометрични структури. Това разрешава на създателя да приближи философските си концепти, насочени най-вече за съждения с огромна общественост, към опцията за импулсивно възникване на самостоятелни прочувствени реакции.
Исторически Омар Хайям е бил заставен да се преценява с огромен брой ограничавания при основаването на своите рубаи – религиозни, налагани от властта, публични трендове, псевдонаучни предразсъдъци. Акад. Сгурев е бил освободен от този вид ограничавания и правила.
Рубаите му като предписание не са остри и предизвикателни. Те са богато нюансирани и прибавят в съзнанието на читателя нови запаметяващи се линии към безконечните всемирен проблеми като: смисъла на живота; превратностите на битието; добродетелите, които е рационално да се спазват; инвариантите на негативните човешки нрави в обществото. Рубаите на акад. Сгурев са насочени към интелигентния мислещ човек на всяко равнище на публичната подчиненост, само че те не са елитарни по същина и форма.
В рубаите си акад. Сгурев употребява друга оптика, фокусировка и разрешителна дарба. Както в очевидна, само че на първо място в неявна форма казусът за истината участва на всички места в неговите рубаи. За създателя, в синхрон с научните му проучвания, достигането до истината е итеративна процедура с безконечен набор от вероятни траектории за постигането на задоволително равнище на истинността съгласно нашите персонални и публични настройки.
Рубаите на акад. В. Сгурев са писани в продължение на половин век. Едва ли някой е знаел за съществуването им. Предлаганата книга не е от вида „ седнах и написах дребна стихосбирка на един мирис “. Тя е комплициран хибрид на бихевиористични външни въздействия, съсредоточено когнитивистко осмисляне и целеустремено конструктивистко създаване на комплициран многослоен граф на знанието, връзките и страстите на самия създател. При добре познатата ни въздържаност и премерена балансираност на създателя появяването на тази дребна книга е много изненадваща, тъй като посредством нея той ни позволява да се докоснем до неговата психика и емоционалност във връзка с фундаментални човешки и метафизичен проблеми. От друга страна, тя в действителност разкрива единствено още една непозната за нас дименсия на неговата дълбочина на отнасяне на нещата: в личното му научно дело, в историята на развиването на техниката у нас (БИАД, ФНТС), в трендовете на актуалните техника и технологии (сп. „ Техносфера “), в разбора на историческите събития от сериозна значимост (книгите му за Втората международна война), към които в този момент се прибавя и поетичната дименсия. Рубаите на акад. Сгурев би трябвало да се схващат като неразделна част от всичките дименсии на многостранната му персона.
Поетичното творчество на акад. Сгурев е тясно обвързвано и с неговите проучвателен ползи в региона на изкуствения разсъдък, където той е сред пионерите у нас преди повече от 35 години. Тази научна и софтуерна област закупи особена новост напоследък както заради ясно очертаващия се капацитет тя да се трансформира в сериозен фактор на публичното развиване, по този начин и заради бурните полемики за опциите, заплахите и бъдещето Ӝ като опция на човешкия разсъдък в близкото и по-далечно бъдеще. Настоящата книга на акад. Сгурев е тясно обвързвана с тази обширна област най-малко в две посоки:
– Книгата не е за елитарна аудитория, само че е ориентирана към интелигентния четец, който би харесал синтеза сред безконечните метафизичен проблеми на човешкото съществуване, прочувствената плътност и поетичната изобретателност;
- Големи полемики поражда казусът за мястото на произведения, получени от генеративни системи с изкуствен интелект от вида ChatGPT, МS Bing, Гугъл Bard и десетки сходни на тях, които основават текст под формата на есе, роман, лирика и даже компютърен код. Чрез въвеждането на подобаващи входни задачи могат да се генерират хиляди рубаи. Тъй като актуалните генеративни модели са лингвистични, то получаващият се артикул е синтактично изцяло допустим. Семантично той също би покрил теста на Тюринг за неотличимост сред естествения и изкуствения разсъдък. Ето един образец на рубаи, генериранo с използването на ChatGPT при покана „ смисъл на живот и приближаващ край “:
Какво е краят и смисълът на живота? Това, което вършим
или мислим?
Това, което даваме или получаваме? Или това,
което сътворяваме или разрушаваме?
Може би няма край и смисъл, единствено избор и случайност.
И животът не е отговор, а въпрос, който задаваме.
Вижда се, че полученото от ChatGPT четиристишие е съдържателно и синтактично правилно. Липсата (поне засега) на антиплагиатен програмен продукт прави казуса с авторското право нерешим. Основна оценка остава, както изобщо в поезията, персоналното мнение на читателя. Нека създадем като образец съпоставяне с едни от рубаите на акад. Сгурев на същата тематика:
Здрачава се! И сенките отнейде изпълзяват.
Потрепват светлинките, земята потъмнява.
И нечия орис стартира да трепти.
До сутринта или навечно отшумява!
Разбира се, че персоналното очакване, усет, подготовката на читателя вършат избора прекомерно индивидуален. Но е ясно, че продуктът, основан от изкуствения разсъдък, е по-обобщен, разсъдлив, издигнат върху теза и антитеза, не поражда мощна страст. Той носи присъщия белег на продуктите на ChatGPT – отбягване на острите изказвания, чувството за интерполация от огромна база данни, с които е подготвен ChatGPT. В авторските рубаи на акад. Сгурев има доста по-голяма независимост на хрумванията, претекстовете, нюансите и най-важното – мощно прочувствено подстрекателство.
В прегледания характерен случай на съотнасяне сред естествения и изкуствения разсъдък книгата на акад. Сгурев има своите несъмнени достолепия, тъй като:
– Всички рубаи в нея са писани доста преди да се появи софтуерният взрив на генеративните авансово подготвени трансформатори от вида GPT-3 (4);
– Четиристишията отразяват философията на живота на български академик, оставил забележима диря в науката посредством самобитно потребление на поетичната форма рубаи;
– Неограниченото пространство на препоръчаните ни от създателя тематики за размишление, признатите облици и знаци, нюанси и пристрастия демонстрират, че без значение от забележителните постижения на изкуствения разсъдък в в този момент познатите ни негови благоприятни условия до основаването на изкуствен интелект от общ вид, съпоставим с (или надвишаващ) човешкия натурален разсъдък, има да се измине доста дълъг път, в случай че вообще това в миналото се окаже допустимо.
Рубаите на акад. Сгурев би трябвало да се схващат като част от цялостното му креативно дело в науката, в неговия житейски път, в дейното му присъединяване в университетския и публичния живот. Те допълват облика му на многостранна персона, в която господства философското осмисляне на изминатия житейски път, само че не от позицията на студен наблюдаващ и анализатор, а с цялостния нюанс на прочувствено разбиране на света, науката, публичната среда и персоналния живот.
В книгата си акад. Сгурев следва основополагащите житейски метафизичен императиви на Омар Хайям, само че в непосредствения подтекст на нашата ера. Това не е книга, която може да се чете „ на един мирис “. Заинтересуваният четец ще бъде задоволен от това, че може да откри нови гледни точки, нови релации и естетически внушения от третираните проблематични обстановки в едно или няколко четиристишия под формата на рубаи. Много се надявам, че тази изненадваща книга ще има щастливата орис да доближи до доста такива читатели в устрема ни да опознаем и запазим изконните човешки добродетели в себе си и в обществото без значение от превратностите на живота и развиването на технологиите.
